24 Ocak 2008 Perşembe |

Проблемите зреят въпреки афишираното изгодно двустранно сътрудничество
Насрещните претенции на София и Анкара
0 България иска компенсации за имотите на тракийските бежанци
0 Турция настоява да бъдат платени обезщетения за пенсионните права на изселниците



Макар двустранните отношения между България и Турция да са добри, един въпрос от години наред остава открит. Финансовите и имуществени претенции на Анкара към София и на София към Анкара не са разрешени.
Българската страна настоява за компенсация за имотите на българите, бежанци от Източна Трания. Обаче турската страна обвързва решаването на проблема с няколко типа въпроси, включително и с искането за възстановяване на пенсионните права на изселниците от България в Турция. София настоява въпросите, свързани с взаимните компенсации, да се решават в определена последователност, като първо се изчисляват имуществените, а след това социалните. Насрещните имуществени претенции между България и Турция са намерили място в много международни договори и споразумения, подписани между двете страни. Едни от тях са т.нар. Ангорски договор от октомври 1925 г. и подписаният на основание на клаузите от този договор протокол Башев-Чаглаянгил от 21 август 1966 г. Както и договорът за приятелство, добросъседство, сътрудничество и сигурност, парафиран на 6 май 1992 г. в Анкара.
Протоколът Башев-Чаглаянгил признава наличието на спорни и нерешени въпроси от финансов и имуществен характер между двете страни и че тези претенции ще бъдат предявени под формата на глобално парично обезщетение. В съответствие с разпоредбите на чл. 2 от този договор преговорите би следвало да се водят в пакет със следната последователност - имуществени, социални, хуманитарни, опазване и възстановяване на обекти, представляващи културно-историческо наследство. За съжаление в позициите на двете страни съществуват принципни различия.

Как България вижда намирането на взаимноприемлив баланс на интересите?

Принципната позиция е за намирането на взаимноприемлив баланс на интересите, без да се допуска едностранно облагодетелстване на една от страните. Това се подчертава от премиера Сергей Станишев. Досега въпросът за взаимните имуществени претенции няколко пъти бе поставен от българска страна по време на двустранни разговори на различни равнища. По време на посещението на премиера Станишев в Република Турция миналата година проблемите бяха засегнати пред премиера Ердоган.
Един от фундаменталните договори на съвременните отношения между двете държави е този от 6 май 1992 г. - Договор за приятелство, добросъседство и сигурност между България и Турция. Към имуществените въпроси спада и обезщетяването на българските бежанци и това е първият въпрос, който България винаги поставя.
Турция не по-малко настойчиво изтъква социалните въпроси, свързани с пенсиите и други интереси на изселниците от България, защото вече са и граждани на Турция. При това са изключително многобройни.
През последните две години нов кръг от преговори между двете страни не е имало.

Сергей Станишев: За нов кръг от преговори е нужно страните да постигнат принципно споразумение

Международните преговори не са едностранен процес и тяхното започване, провеждане и успешно финализиране не зависят само от добрата воля на българската страна, напомни премиерът Станишев.
За да бъде проведен нов кръг от преговори, е необходимо страните да постигнат предварително принципно споразумение. В случая става дума за междуправителствена спогодба. Основните й параметри трябва да отразяват един взаимноприемлив баланс на интереси. Българското правителство и в бъдеще ще продължи да полага всички усилия за намиране на решение на откритите въпроси в двустранните отношения, сред които е и въпросът за изплащане на компенсации на българските бежанци, смята премиерът.

Ивайло Калфин: Въпросът съществува много отдавна и толкова по-трудно става решаването му

Външният министър Ивайло Калфин казва, че въпросът редовно се поставя в отношенията ни с Турция. Аз съм го поставял няколко пъти на външните министри – на предишния, който сега е президент - Абдуллах Гюл, и на сегашния – Али Бабаджан. Въпросът съществува действително много отдавна и толкова по-трудно става решаването му. Калфин подчертава, че предлагат на Турция въпросите да се подредят по типове, като първо да се изчистят имуществените, после - социалните. След това вече можем да работим за определянето на конкретните суми, каза министърът. в-к "Нов живот", 26.01.2008