Според проучване на Центъра за социални практики предубежденията към ромите се увеличават
Държавата би трябвало да подвежда под съдебна отговорност политици за ксенофобски изказвания
Нахит ДОГУ
От 2000 г. насам спада нетолерантността по отношение на турската общност, както и на взаимното напрежение между турци и българи. От 2005 г. обаче се наблюдава бавно нарастващо недоволство сред българската общност от "прекомерното" присъствие във властта в районите с концентрация на турско население. Това се казва в доклад за междуетническите отношения и интеркултурния диалог, изготвен от Центъра за социални практики и Института за проучване на пазара в България.
ПРЕДУБЕЖДЕНИЯТА КЪМ РОМИТЕ
Се увеличават. Най-високо е равнището на нетолерантност в кв. "Факултета" в София, а най-ниско - към жителите на кв. "Надежда" в Сливен, сочи изследването.
Ромската общност се изживява като жертва и контактува със света като група, а не като сбор от различни индивиди. Те стават все по-безпомощни, изолирани, оставайки застинали в групова самоотбрана. Липсата на тяхно представителство задълбочава проблемите им. Не всички роми попадат в такава ситуация, но целият етнос е обект на дискриминация от страна на обществото. Съществуват компактни и многочислени ромски общности в градове като Севлиево и Ямбол, донякъде в Сливен и в други по-малки населени места. Има и изцяло позитивни модели като Лом.
Част от ромското население успява да намери работа и избягва дискриминацията. Обществото обаче като цяло не стимулира, нито дава трайна подкрепа на моделите на успех, реално съществуващи в ромските общности, установява докладът.
СПАД НА НЕТОЛЕРАНТНОСТТА КЪМ ТУРЦИТЕ
Негативните стереотипи за турците са политически. Отнасят се до някакво приписано им намерение за опасно упражняване на публичната власт. От 2000 г. насам се наблюдава спад на взаимните напрежения между турци и българи. От 2005 г. обаче бавно нараства недоволството сред българската общност от "прекомерното" присъствие на турци във властта в районите с концентрация на турско население.
Според доклада на ГФК – България българите са по-малко дружелюбни спрямо турците, отколкото обратното. Българската общност определя отношенията си с турската като "средно добри", а турската с българската - като "много добри". В доклада се констатира, че доколкото има "турски въпрос", той е политически в основата си и се решава общо взето успешно с представителството на турската общност във властта и в политиката.
ПОЛИТИКА И МАЛЦИНСТВА
Политически партии включват в листите си кандидати от ромски произход, за да си осигурят гласовете на общността. Съществуват и партии като "Атака", които изрично подклаждат междуетническата вражда и зареждат потенциалните конфликти с мотивация, се казва в изследването.
Всеки достатъчно добре организиран политик, владеещ техниките на оформяне на общественото мнение на конкретната група, може да инициира и разгърне междуетническо напрежение. От това произтича нова опасност, породила се от деградацията на политическото поведение, предупреждават от ГФК. В доклада се посочва още, че държавата би трябвало да подвежда под отговорност пред закона политици за ксенофобски изказвания, а не неправителствените организации.
Медиите отбелязват напредък по
МАЛЦИНСТВЕНАТА ПРОБЛЕМАТИКА
В сравнение с положението през 1990-те години, големите национални медии отбелязват съществен напредък при отразяване на малцинствената проблематика. Голяма част по различни проекти поддържат малцинствени предавания и рубрики. Същевременно при положение, че до 15 % от населението на страната е съставено от някакъв вид малцинства, присъствието им в медиите варира между 1 и 3 на сто. Огромната част от тези проценти е съставена от два вида материали - ромска престъпност, бедност, проблеми, дейността на ДПС като представител на турското малцинство.
Голяма част от материалите на малцинствена тема са с автори, представители на българското християнско мнозинство. Малцинствата, и особено ромите, нямат доверие на националните медии, като се доверяват предимно на малките и нередовно излизащи ромски печатни издания. В последните години се появиха и разгърнаха откровено ксенофобски медии, като вестниците "Атака" и "Нова зора", както и ТВ СКАТ, посочват от ГФК -България. Те легитимират ксенофобията като допустимо явление и така подготвят бъдещи конфликти и напрежения, констатира докладът.
……………………..
GFK Bulgaria е водещ институт за проучване на пазара в България, предлагащ пълен набор от маркетингови и социологически инструменти. GFK Bulgaria е част от четвъртата по големина в Европа и шеста в света верига за маркетингови проучвания GFK Group. Компанията е основана през 1994 г. като дъщерна фирма, 100 % собственост на Fessel GFK, Виена.
